За книгата: година / Бързата чиста вода, която се блъсна в камъните, стана червена. Течеше като тънка струя, между дърветата, тичаше и се губеше някъде далеч, сред високи борове и смърчове. Опитах се да изтрия кръвта от дрехите си и да я измия от кожата си. Но тя остана, не искаше просто да си тръгне. Раната на рамото ме болеше ужасно и щипеше, когато започнах да го мия. Беше необходимо, но все пак неохотно донесох вода до разрезите и я излях. Гората беше тъмна и ако не беше лунната светлина от ясното черно небе, тъмнината щеше да обгърне гората. Облякох мократа си риза и седнах на зелената трева близо до потока, опитвайки се да обмисля ситуацията. Луис вече не е наоколо, той ще докладва на Ломарк, че Николай е примамил семейство Некан на своя страна. Този факт все още не ми е дошъл напълно в главата. Струваше ми се, че всичко това е само сън. Надявах се, че Луис и аз грешим и тези некани не служат на човека. Бяхме на неутрална територия и тук беше опасно, въпреки че сега не можех да посоча безопасно място, място, където приятелите ми и аз нямаше да сме в опасност. А тя напредваше, пълзеше, стоеше незабелязано зад нея. „Услуга за доставка“ - хората отдавна трябваше да помолят Ломарк за помощ при залавянето на Николай, но сякаш са чакали до последния момент и сега той е събрал сили и представлява по-голяма опасност, отколкото преди три години след войната